набърчил си

Речник на българския език

1. набърчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набърчил си е производна форма на набърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набърчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набърчил си е производна форма на набърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).