набърчило си

Речник на българския език

1. набърчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

набърчило си е производна форма на набърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. набърчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

набърчило си е производна форма на набърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).