набърчила

Речник на българския език

1. набърчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набърчила е производна форма на набърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набърчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набърчила е производна форма на набърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).