набърчил

Речник на българския език

1. набърчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърчил е производна форма на набърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набърчил — мин. деят. св. прич. м. р.

набърчил е производна форма на набърча (мин. деят. св. прич. м. р.).