набърчи

Речник на българския език

1. набърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набърчи е производна форма на набърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набърчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набърчи е производна форма на набърча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набърчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набърчи е производна форма на набърча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. набърчи — повелително наклонение, ед. ч.

набърчи е производна форма на набърча (повелително наклонение, ед. ч.).