набърчеше

Речник на българския език

1. набърчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

набърчеше е производна форма на набърча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. набърчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

набърчеше е производна форма на набърча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).