набърчело

Речник на българския език

1. набърчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набърчело е производна форма на набърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набърчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набърчело е производна форма на набърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).