набърчели

Речник на българския език

1. набърчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набърчели е производна форма на набърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набърчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набърчели е производна форма на набърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).