набърчела

Речник на българския език

1. набърчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набърчела е производна форма на набърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набърчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набърчела е производна форма на набърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).