набърчел

Речник на българския език

1. набърчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърчел е производна форма на набърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набърчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набърчел е производна форма на набърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).