набърчвахте

Речник на българския език

1. набърчвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

набърчвахте е производна форма на набърчвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. набърчвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

набърчвахте е производна форма на набърчвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).