набърчваха

Речник на българския език

1. набърчваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набърчваха е производна форма на набърчвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набърчваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

набърчваха е производна форма на набърчвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).