набърчвало

Речник на българския език

1. набърчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набърчвало е производна форма на набърчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набърчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набърчвало е производна форма на набърчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набърчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

набърчвало е производна форма на набърчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набърчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набърчвало е производна форма на набърчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).