набъркала

Речник на българския език

1. набъркала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набъркала е производна форма на набъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набъркала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набъркала е производна форма на набъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. набъркала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набъркала е производна форма на набъркам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. набъркала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набъркала е производна форма на набъркам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).