набъркал

Речник на българския език

1. набъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набъркал е производна форма на набъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набъркал е производна форма на набъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

набъркал е производна форма на набъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набъркал е производна форма на набъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).