набърборила

Речник на българския език

1. набърборила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набърборила е производна форма на набърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набърборила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набърборила е производна форма на набърборя (мин. деят. св. прич. ж. р.).