набърборил

Речник на българския език

1. набърборил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърборил е производна форма на набърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набърборил — мин. деят. св. прич. м. р.

набърборил е производна форма на набърборя (мин. деят. св. прич. м. р.).