набърборело

Речник на българския език

1. набърборело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набърборело е производна форма на набърборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набърборело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набърборело е производна форма на набърборя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).