набърборвал

Речник на българския език

1. набърборвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърборвал е производна форма на набърборвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набърборвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набърборвал е производна форма на набърборвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набърборвал — мин. деят. св. прич. м. р.

набърборвал е производна форма на набърборвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набърборвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набърборвал е производна форма на набърборвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).