набъбрил е

Речник на българския език

1. набъбрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набъбрил е е производна форма на набъбря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набъбрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набъбрил е е производна форма на набъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).