набъбрили

Речник на българския език

1. набъбрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набъбрили е производна форма на набъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набъбрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набъбрили е производна форма на набъбря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).