набъбрила

Речник на българския език

1. набъбрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набъбрила е производна форма на набъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набъбрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набъбрила е производна форма на набъбря (мин. деят. св. прич. ж. р.).