набъбрил

Речник на българския език

1. набъбрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набъбрил е производна форма на набъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набъбрил — мин. деят. св. прич. м. р.

набъбрил е производна форма на набъбря (мин. деят. св. прич. м. р.).