набъбнел

Речник на българския език

1. набъбнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набъбнел е производна форма на набъбна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набъбнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набъбнел е производна форма на набъбна (мин. деят. несв. прич. м. р.).