набучваха

Речник на българския език

1. набучваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набучваха е производна форма на набучвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набучваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

набучваха е производна форма на набучвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).