набучвал съм

Речник на българския език

1. набучвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набучвал съм е производна форма на набучвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. набучвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набучвал съм е производна форма на набучвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. набучвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набучвал съм е производна форма на набучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).