набучвал е

Речник на българския език

1. набучвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набучвал е е производна форма на набучвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набучвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набучвал е е производна форма на набучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набучвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набучвал е е производна форма на набучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).