набучвало си

Речник на българския език

1. набучвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

набучвало си е производна форма на набучвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. набучвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

набучвало си е производна форма на набучвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. набучвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

набучвало си е производна форма на набучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).