набучвал

Речник на българския език

1. набучвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набучвал е производна форма на набучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набучвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набучвал е производна форма на набучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набучвал — мин. деят. св. прич. м. р.

набучвал е производна форма на набучвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набучвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набучвал е производна форма на набучвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).