набухахте

Речник на българския език

1. набухахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

набухахте е производна форма на набухам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. набухахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

набухахте е производна форма на набухам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).