набутахте

Речник на българския език

1. набутахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

набутахте е производна форма на набутам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. набутахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

набутахте е производна форма на набутам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).