набутаха

Речник на българския език

1. набутаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набутаха е производна форма на набутам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набутаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

набутаха е производна форма на набутам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).