набутал е

Речник на българския език

1. набутал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набутал е е производна форма на набутам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набутал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набутал е е производна форма на набутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набутал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набутал е е производна форма на набутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).