набутало е

Речник на българския език

1. набутало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набутало е е производна форма на набутам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набутало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набутало е е производна форма на набутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набутало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набутало е е производна форма на набутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).