набутала

Речник на българския език

1. набутала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набутала е производна форма на набутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набутала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набутала е производна форма на набутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. набутала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набутала е производна форма на набутам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. набутала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набутала е производна форма на набутам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).