набута

Речник на българския език

1. набута — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набута е производна форма на набутам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набута — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набута е производна форма на набутам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набута — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набута е производна форма на набутам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).