набръщолевял си

Речник на българския език

1. набръщолевял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набръщолевял си е производна форма на набръщолевям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набръщолевял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набръщолевял си е производна форма на набръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. набръщолевял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набръщолевял си е производна форма на набръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).