набръщолевяло

Речник на българския език

1. набръщолевяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набръщолевяло е производна форма на набръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набръщолевяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набръщолевяло е производна форма на набръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набръщолевяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

набръщолевяло е производна форма на набръщолевям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набръщолевяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набръщолевяло е производна форма на набръщолевям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).