набръщолевял

Речник на българския език

1. набръщолевял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набръщолевял е производна форма на набръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набръщолевял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набръщолевял е производна форма на набръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набръщолевял — мин. деят. св. прич. м. р.

набръщолевял е производна форма на набръщолевям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набръщолевял — мин. деят. несв. прич. м. р.

набръщолевял е производна форма на набръщолевям (мин. деят. несв. прич. м. р.).