набръчквало

Речник на българския език

1. набръчквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набръчквало е производна форма на набръчквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набръчквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набръчквало е производна форма на набръчквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набръчквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

набръчквало е производна форма на набръчквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набръчквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набръчквало е производна форма на набръчквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).