набръчквал

Речник на българския език

1. набръчквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набръчквал е производна форма на набръчквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набръчквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набръчквал е производна форма на набръчквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набръчквал — мин. деят. св. прич. м. р.

набръчквал е производна форма на набръчквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набръчквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набръчквал е производна форма на набръчквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).