набръчкал

Речник на българския език

1. набръчкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набръчкал е производна форма на набръчкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набръчкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набръчкал е производна форма на набръчкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набръчкал — мин. деят. св. прич. м. р.

набръчкал е производна форма на набръчкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набръчкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набръчкал е производна форма на набръчкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).