набруляхте

Речник на българския език

1. набруляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

набруляхте е производна форма на набрулям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. набруляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

набруляхте е производна форма на набрулям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).