набрулял съм

Речник на българския език

1. набрулял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набрулял съм е производна форма на набрулям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. набрулял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набрулял съм е производна форма на набрулям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. набрулял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набрулял съм е производна форма на набрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).