набрулял си

Речник на българския език

1. набрулял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набрулял си е производна форма на набрулям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набрулял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набрулял си е производна форма на набрулям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. набрулял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набрулял си е производна форма на набрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).