набрулял е

Речник на българския език

1. набрулял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулял е е производна форма на набрулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набрулял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулял е е производна форма на набрулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набрулял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулял е е производна форма на набрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).