набруляло е

Речник на българския език

1. набруляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набруляло е е производна форма на набрулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набруляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набруляло е е производна форма на набрулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набруляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набруляло е е производна форма на набрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).