набруляла съм

Речник на българския език

1. набруляла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

набруляла съм е производна форма на набрулям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. набруляла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

набруляла съм е производна форма на набрулям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. набруляла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

набруляла съм е производна форма на набрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).