набрулял

Речник на българския език

1. набрулял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулял е производна форма на набрулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набрулял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулял е производна форма на набрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набрулял — мин. деят. св. прич. м. р.

набрулял е производна форма на набрулям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набрулял — мин. деят. несв. прич. м. р.

набрулял е производна форма на набрулям (мин. деят. несв. прич. м. р.).