набрулвало

Речник на българския език

1. набрулвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набрулвало е производна форма на набрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набрулвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набрулвало е производна форма на набрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набрулвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

набрулвало е производна форма на набрулвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набрулвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набрулвало е производна форма на набрулвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).